reincarnatio

 автор: drevnaya

бывшей фее скоро уже 32
целлофаном залатаны крылья ее короткие
этот сад изначально был старше ее на века
и теперь доживает свой одноразовый трафик
пилотный
не надо уже никаких чудес
пусть небо сводит с ума как раньше и хватит
как на пахнущем рыбой море наступает зима
и застывшая соль блестит под луной и не ранит
ни штормов, ни спасательных шлюпок, ни волн,
под небесное крошево завтрак и утренний кофе
в кровь вливается сладкий молочный джаз,
растворяясь на вдохе в алой сердечной топи..
рядом осень.. и можно будет пинать листву,
чистить плечи и души от паутин, так странно, кротко и нежно
знаешь, Господи, часто когда не сплю
вспоминаю туман и грибы, и желтый лесной орешник..
в этом городе тихо, и будто нет мне угла
под крышами гроз, кораблей, лачуг, кабаков и храмов
и как тут теперь поймешь, была ли чья-то вина..
если не верить в фей, они умирают рано

---
превод: аз, за съжаление.

бившата фея скоро ще бъде на 32
късичките ѝ криле са закърпени с целофан
първоначално тази градина беше по-стара от нея с цял век
а сега  изживява еднопосочния си трафик
пилотен
вече не са нужни никакви чудеса
само небето я подлудява както преди, това е достатъчно
когато при ухаещото на риби море идва зимата
и замръзналата сол блести под луната, не боли,
и няма ни бури, ни спасителни лодки, ни вълни,
под небесния миш-маш - само закуска и кафе,
сладък, млечен джаз се влива в кръвта,
една въздишка се разтваря в червения връх на сърцето...
а наоколо е есен...  можеш да риташ листата,
да изчистиш раменете и душата си от интриги,
така странно, тихо и нежно е
знаеш ли, Господи, често, когато не спя
си спомням мъглата и гъбите и жълтият горски лешник...
в този тих град за мен сякаш няма място
под покривите на дъжда, корабите, къщурките, кръчмите и храмовете
и някак си изведнъж разбираш, имал ли е някой вина...
Когато не вярваш във феи, те умират рано.