98.

От снощи ме е налазило едно такова спокойно спокойствие... точно моето си. А мислех, че съм го изгубила безвъзвратно, докато бях заета да редувам истерии с депресии. Явно сезонът на циклофрениите премина, жертвите са неголеми (два океана сълзи и тотално изгубена вяра в мъжкото човечество) и сега идва сезонът на безметежното безхаберие. Краката ми може да вървят по бургаските улици, но душата ми скита по "тайните улички с неизвестни, добри имена". Които си намерих не знам къде из мрежата.

Освен, че веднага се влюбих в чайниците, още по-веднага заживях в снимките. Измислих си хората, които живеят там, измислих им историите и направо целите животи. Скрих ги при моите хора зад прозорците, във въображението си, но този път не им обещах, че запиша историите им за идните поколения. Понеже знам, че няма да го направя. Не че си ги искам съвсем егоистично само за себе си, просто ме мързи. Oсвен това напоследък думите ми се губят малко. Не ги говоря, не ги чувам, не са ми нужни. Само нотите чувам.

	The Pierces - Turn On Billie .mp3
	Found at bee mp3 search engine

И накрая, последното съкровище за днес - един малък инструктаж за принцове :)