Момчетата са си момчета...

 или защо това е най-глупавото нещо, което някога можете да кажете на малко момиченце


 автор: Fortesa Latifi

Когато тя беше на 7, в училищния двор едно момче я блъсна,
тя падна с лице в калта
и се изправи с уста, пълна с пясък и камъчета,
а от коленете ѝ се стичаха вадички кръв.
Каза на учителката си какво се е случило,
а тя се засмя и отвърна
"Момчетата са си момчета, скъпа,
не се притеснявай, най-вероятно той мисли, че си сладка."
Но работата е там,
че когато кажеш на малко момиченце с песъчинки в устата и рани по коленете,
че болката и вниманието са едно и също нещо,
ти го учиш, че момчетата изразяват обичта си чрез агресия.
После момиченцето става млада жена, която винаги бърка двете двете неща,
защото никой никога не я е научил да прави разлика между тях.
"Момчетата са си момчета"
се превръща в
"Така той изразява обичта си"
Тя започва да чувства белезите от контузиите като отпечатъци от устни.
В гимназията отива на училище с разбита уста и казва,
че е играла баскетбол и топката я е ударила. Не юмрук.
Един възрастен, с който споделя, и се скарва
"Знаеш, че той губи лесно самообладание.
Защо, по дяволите, го провокираш?"
И тя се свива,
пречупва се,
затваря се в себе си,
трепва всеки път, когато някой повиши глас.
На 16 години тя вече е научила урока си добре.
Да бъде тиха, мила и нежна...
Да не му дава поводи...
Но въпреки всички нейни усилия, той винаги си намира повод.
"Момчетата са си момчета".
 Дланта му с тежки пръстени се стоварва върху лицето ѝ.
"Момчетата са си момчета
той не го искаше наистина
той просто си е такъв".
И тя е отново седемгодишна, в училищния двор,
с уста, пълна с пясък. И кръв с вкус на желязо. И любов.
Защото момчетата са си момчета, скъпа, не знаеш ли,
така той просто ти показва, че се интересува от теб...
После тя е на 18. Пияни са.
В един миг думите се изплъзват от устните ѝ.
И се разбиват в него като стъклена реликва, предавана от поколение на поколение.
Тя иска да отворят ръцете му за прегръдка, но те свиват дланите му в юмруци.
Които внезапно се стоварват върху нея.
И нито една от всички проклети думи на света не може да го спре,
докато блъска главата ѝ в стената.
На другия ден тя докосва синините.
Момчетата са си момчета.
Агресия, любов, насилие, любов...
Как да ги различи,
като от съвсем малка е научила, че
те са неразривно свързвани
неделими
едно цяло.
Тя маркира на стената си
съотношението на целувките и белезите.
Една част от спалнята ѝ става цялата лилава.
Като половината ѝ тяло.
Момчетата са си момчета, са си момчета, са си момчета...
Тя е на 20.
Едно момче докосва бедрото ѝ и тя подскача цялата.
Той я пита кой по дяволите я е научил да се страхува така и
тя иска да се засмее
Той не знае ли, че момчетата са си момчета?
Отне и 13 години да се отучи от урока, научен в училищния двор.

Предполагам, че това, което се опитвам да кажа е, че
Ще говоря докато изгубя гласа си,
така че малката ми сестра да разбере,
че агресията и любовта са две напълно различни неща.
Миличка, те съществуват в различни вселени.
Племенницата ми все още не може да говори,
но мисля че и с нея ще започнем още от сега.
Никога не приемайте извинението, че
момчетата са си момчета.
Никога не позволявай на ръцете му да те докосват по "този" начин.
Ако видиш искрица омраза в очите му
никога не я бъркай с любов.
Скъпа, любовта няма да боли, когато дойде.
Няма да ти се налага да "я" криеш под дълги ръкави през лятото
и
ръката му
ще посяга към теб
само и единствено
за да хване твоята.

*****
Boys will be boys

 (And Why That Is The Stupidest Thing You Could Ever Say To A Little Girl)

 “when she was 7, a boy pushed her on the playground
she fell headfirst into the dirt and came up with a mouthful of gravel and lines of blood chasing each other down her legs
when she told her teacher what happened, she laughed and said ‘boys will be boys honey don’t let it bother you
he probably just thinks you’re cute’
but the thing is,
when you tell a little girl who has rocks in her teeth and scabs on her knees that hurt and attention are the same
you teach her that boys show their affection through aggression
and she grows into a young woman who constantly mistakes the two
because no one ever taught her the difference
‘boys will be boys’
turns into
‘that’s how he shows his love’
and bruises start to feel like the imprint of lips
she goes to school with a busted mouth in high school and says she was hit with a basketball instead of his fist
the one adult she tells scolds her
‘you know he loses his temper easily
why the hell did you have to provoke him?’
so she shrinks
folds into herself, flinches every time a man raises his voice
by the time she’s 16 she’s learned her job well
be quiet, be soft, be easy
don’t give him a reason
but for all her efforts, he still finds one
‘boys will be boys’ rings in her head
‘boys will be boys
he doesn’t mean it
he can’t help it’
she’s 7 years old on the playground again
with a mouth full of rocks and blood that tastes like copper love
because boys will be boys baby don’t you know
that’s just how he shows he cares
she’s 18 now and they’re drunk
in the split second it takes for her words to enter his ears they’re ruined
like a glass heirloom being dropped between the hands of generations
she meant them to open his arms but they curl his fists and suddenly his hands are on her and her head hits the wall and all of the goddamn words in the world couldn’t save them in this moment
she touches the bruise the next day
boys will be boys
aggression, affection, violence, love
how does she separate them when she learned so early that they’re inextricably bound, tangled in a constant tug-of-war
she draws tally marks on her walls ratios of kisses to bruises
one entire side of her bedroom turns purple, one entire side of her body
boys will be boys will be boys will be boys
when she’s 20, a boy touches her hips and she jumps
he asks her who the hell taught her to be scared like that and she wants to laugh
doesn’t he know that boys will be boys?
it took her 13 years to unlearn that lesson from the playground
so I guess what I’m trying to say is
i will talk until my voice is hoarse so that my little sister understands that aggression and affection are two entirely separate things
baby they exist in difference universes
my niece can’t even speak yet but I think I’ll start with her now
don’t ever accept the excuse that boys will be boys
don’t ever let him put his hands on you like that
if you see hate blazing in his eyes don’t you ever confuse it with love
baby love won’t hurt when it comes
you won’t have to hide it under long sleeves during the summer
and
the only reason he should ever reach out his hand
is to hold yours”