Паметникът

 Лозан Такев

Пак пътувам от Ловеч за Търново
и отсядам край Къкрина в хана.
А очите от обич посърнали
ме изгарят с най-синия пламък.
Ти си свята и чиста република
на безсмъртните комитети.
Родолюбие черпим от буквите
на Апостолските завети.
Ти пътуваш от Ловеч за Търново
и отсядаш край Къкрина в хана.
А очите, от обич посърнали
все ме парят с най-синия пламък.
И поетът от болка изплакал е
край бесилото горестни думи.
И това е присъда за някого.
А за някого - свято безумие.
Всичко то е история, Дяконе.
Ни бесилото помним, ни гарвани.
В една зима, край София някъде.
Там е имало винаги паметник...