Миряна Башева
Отдавна подозирам принца
от приказките
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.
От любовта
ще вържа фабула.
От истините -
митология.
Аз вярвам в тях,
понеже трябва.
Обичам те,
защото мога.
Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.
*****
Препрати това мое послание
до живущите горе, далече,
сред студените звездни савани
Малки Зелени Човечета.
Снощи поща нататък е имало.
То личи по вкуса на небето,
по луната, по тъжния символ -
ехо от виещи псета.
Ако трябва, ще седнем да чакаме
друга нощ и луна, по които
пак ще пуснат нагоре рояка
сънища и метеорити.
Аз на Малките Странни Създания
искам просто и с вкус да опиша
тия розови влажни поляни,
всички облаци, бръмбари, лишеи,
планините, животните, къщите
и загадъчно земния ден...
Да Им кажа, че ти си същият
като Тях -
звезден странник край Мен...
*****
Както всички истински списатели,
самотата властно ме зове.
Кой ме знае имам ли приятели,
или нямам даже врагове.
В мен се буди единакът-бухал,
яхнал своя клон на терсене.
Младостта върви към шеста глуха
и светът не е до колене.
Цялата вселена ми обажда
колко ми е тежко и горко.
Аз съм дребна и досадна сажда
в будното й огнено око.
Но и с окончателното мото
"Всичко мирско чезне в пух и прах"
съвсем вярно си звучи животът,
даже през фалшивия ми смях.
Дявол знае дали има щастие.
Може би. На господа напук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг.
***
още - тук: http://liternet.bg/publish13/m_basheva/neka/content.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар