вторник, 22 януари 2013 г.

Защо си сама

от Amanda Crute
от thoughtcatalog.com

Ти си сама, защото си сама. Не защото си прекалила със СМС-ите, или защото са били твърде малко, или защото си изчакала 33 минути, преди да му отговориш, защото преди това той се е забавил с 23. Не е защото си се срещнала с бившия си в 5 сутринта през онази нощ, нито е защото си целунала друг след срещата с някакъв загубеняк.
Ти не си сама, защото изплю хапката си на онази вечеря, нито защото се спъна на излизане от киното. Не си сама, защото нарани наистина лошо първото си гадже, когато беше на 15, или защото до ден днешен не си му се извинила. Не е защото тайно си ревнувала, когато приятелката ти си е имала приятел, или защото момчето, с което си излизала преди два месеца, вече си има страшно сладка приятелка и изглежда щастлив. И ти си щастлива за него. Но все пак боли, че той е срещнал друга, преди теб.
Ти не си сама, защото си спала с бившия си приятел. Не си сама, защото половината свят те откри точно тогава, когато ти сама не искаше да помниш себе си. Ти не си сама, защото си решила, че човекът, с който някой е искал да те 'уреди' е грозен или недостатъчно висок. Не е, защото не си способна да се примириш с някой, който не си мие зъбите редовно.
Ти не си сама, защото имаш твърде високи стандарти. Браво на теб, че имаш стандарти. Не си сама, защото отказа да излезеш на среща с онзи наистина много мил мъж, просто защото не го чувстваше. И не е защото обичаш да облечеш долнището на пижамата си веднага след като се прибереш у дома и почистиш грима от лицето си. Не си сама, защото не си се поучила достатъчно от миналото си или защото предпочиташ да прекараш петък вечер сама у дома с одеяло и студена бира, отколкото да излезеш и да купонясваш. Ти не си сама, защото нещо с теб не е в ред.
Ти си сама, защото си сама. Наистина, толкова просто е.
Ти все още не си установила връзка с Другото Сърце.
Може да изглеждаш като кукличка, с перфектните дрехи, перфектната прическа, перфектните вежди, идеалното червило и... Все. Още. Да. Си. Сама.
Може да идеш някъде, надявайки се да срещнеш любовта на живота си и въпреки това да не срещнеш никой, който да привлече вниманието ти.
И това ще е така, докато не дойде времето, когато ще срещнеш Единствения.
Спри да се надяваш и да очакваш това.
Започни да живееш живота, който имаш, вместо да искаш нещата, които нямаш.
Ще дойде ден, в който ще срещнеш някого и тогава ще трябва да се лишиш от свободата, която имаш сега.
Научи се да бъдеш благодарна. И го направи сега.

***

Днес разговарях с един приятел за добрите момичета, добрите момчета и защо сме сами.
Той ми изпрати нещо забавно-тъжно. Като повечето истини :)

3 коментара:

lucifina каза...

мила великолепке :* пак си писала за Нас :))) и аз си направих преди месец същата равносметка, каква съм, каква не съм и стигнах до извода, че този път няма аз да съм чувстващата се виновно без вина... Този път наистина НЯМА за какво. Не вярвам и някога да е имало, ама както и да е. А до колкото те познавам и теб, мога да кажа същото. Само едно те съветвам... нищо, че е късно и че крие известен риск, извини се на това момче, важно е. Преди 6 години бях на негово място и чак сега въпросния човек ми се извини... има огромно значение и никога не е късно да признаеш, че не си бил прав. Направи го. Целувам те мноооого

Радосвета Аврамова (caribiana) каза...

А, не, аз няма на кого да се извинявам :) Почти на 100% съм убедена, че никого не съм наранявала. Освен ако е било неволно и не съм разбрала. Този текст само го преведох (неумело). Но да, за Нас е :)

lucifina каза...

ох нужно ли е да съм толко тъпа кажи ми :D мама винаги ми е повтаряла да чета всичко, а не избирателно... то си пише от кой е ама... Извинявай, и аз се усъмних, че за теб става дума амааа нали съм си свикнала да ТЕ чета и дори не се замислих. Супер си го превела :)))