автор: Мариана Дончева
Когато се протягаш през пространството, за да ми кажеш
“лека нощ” или “обичам те”,
изтръпват всички звездни зодиаци,
отсъдили, че не ни било писано.
Отварят се заключени обятия, залоствани през векове
неверие.
И някъде.../не знам къде със сигурност/ във космоса,
открехва се предверие.
Когато те повтарям в сън и делници, като едничка
мантра – оцеляване,
променят се посоките на знаците,
по кръстопътищните ни реалности.
Разгръща се невидима картината на битие,
във думи измечтавано.
И някъде.../не знам къде със сигурност/,
за Рождество
приготвят се камбаните.
Остава ни тогава... да се вярваме. И знам със сигурност,
че го написваме. И се догонват крачките ни.
Мъжките ти.
Със моите.
И сме наистина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар