На влюбените
само любовта им стига.
Големите, зловещи разстояния
не представляват нищо друго -
само заклинание
за острата потребност да обичат.
Мълчи, съмнително момиче.
Пред бледото подобие във огледалото
една голяма длан
душата ти съблича.
Мълчи, недозапомнено момиче.
Ще лумне слънцето на твоя оптимизъм
и ще избухне някъде
в сълзите ти.
И ще избухне някога в очите ти
единственият ти талант -
да се обричаш.
Мълчи, недоцелувано момиче.
Когато битието си допише драмата,
героите, когато седнат да почиват,
актьорите, когато се разкрият срещу рампата,
когато замирише вечерта на вино,
когато ти налеят чашата последна,
сипи във нея всичко, дето е останало,
изпий я и дано прогледнеш,
момиче, нищо не познало.
Роди се, моля те.
Създай най-после
това, което на самата теб ще заприлича,
и поеми ожесточено поста си
не върху къшей, а върху съдба, момиче.
автор: Ива Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар