Онова листче, чийто замисъл беше да не бъде забравено нещо, което обикновено се забравя, изглеждаше толкова непотребно, че само чакаше да бъде пометено. Минувачът се наведе, вдигна го и прочете... "Наталия: 91 300 00 03", а "а"-тата и нулите бяха с формата на сърца.
Панталони, сака, ризи... всичко беше разпиляно по пода, и пак нищо. Марио не откриваше никъде телефонния номер на онова момиче, къде ли го беше сложил? - "Трябва да съм идиот!", помисли си той на глас.
Сесилия съжаляваше, че даде измислено име и номер на онова симпатично момче - "Какво пък, - каза си, - така или иначе, нямаше да се обади".
Минувачът вдигна слушалката и набра номера. "- Моля?", отговори с въпрос женски глас. "- Наталия?" - започна минувачът. "- Да?" - каза Наталия. "- Здравей, - осмели се да каже минувачът, - само исках да говоря с някого. Виж, не ме познаваш, казвам се..."
© Ева Тофтисова - превод
1 коментар:
:) минувачът сънуваше живота си
Публикуване на коментар