Надали аз ще мога да ти пиша в небето с пунктири.
Ти ме дириш из полет, сред другите прелетни птици.
Но в крилете ми скършени вятър край угари свири.
Няма как да ме видиш в гнездо, а по-малко – по жиците.
Затова не оставай в студената песен на зимата.
Аз не съм онзи щъркел, със който премина пустините.
Виж, ятата те дърпат, за теб се откъсват по трима
млади вярващи щъркели – тръгвай, че как ще заминат?
Няма коментари:
Публикуване на коментар