© Ивайло Господинов (wingless)
Понеже няма вечност – само път,
по който всеки делник отминава
и гласове и дни ще се смълчат
подобно дълго чакана забрава.
Притихнали в един–единствен миг
във който няма как да се завърна,
да стопля своя дъх от твоя дъх –
и като всеки пътник – ще си тръгна.
Но първо ще послушам как мълчиш
и вместо глас от плът ще ти оставя
несбъднат спомен – ненаписан стих,
за да не мога пак да те забравя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар