Дърветата,
в пижами от мъгла,
издишват
към заспиващите
лампи
последните си листи суета.
В разрошените облаци
забиват
фуркети - клони, изкривени от студа.
Къдриците
на зимата се вият
край шията ми,
живи от дъха ми.
Увивам с шала утрото си.
Тичам...
Окото на метрото е отворено.
Мариана Дончева
"Да си жена", 2006 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар