Александър Петров

От другата страна

 
Не можеш да откриеш всички истини...
Дори да знаеш цялата история,
ще ровиш като алхимик, дълбоко в мислите...
Докато най-накрая си натъртиш мозъка...

Не можеш да обяздиш всички дяволи...
Поне един зад тебе ще се скрие...
И ще ти бръкне някой ден със пръст във вярата,
щастлив, като трамвайния джебчия...

От другата страна на огледалото,
днес търсим звуците на старото пиано...
А след това поглеждаме в пространството...
Една звезда поне да видим само...

Не можем да спечелим цялата игра...
Дори да пазим всички силни козове,
ще бъдем "вътре" винаги, поне с една ръка...
Последната ръка - ръка на Бога е...

И много други работи на можем...
Но точно на това до днес разчитаме...
На тази дадена от Господа възможност,
която все ни кара да опитваме...

От другата страна на огледалото,
да търсим звуците на старото пиано...
А след това да зяпаме в пространството...
Звездата да открием... Че я няма...



 Поетът

 
Поетът е като швейцарско, синьо сирене -
не го харесват всички, но го има...
Навярно затова го слагат винаги
до ъгъла в хладилната витрина...

Но там - от мястото, където се намира,
той вижда хората, които пазаруват;
един клиент илюзия избира,
а друг - мечтите пита колко струват...

Той вижда как Земята се търкаля,
и времето отмерва най-грижливо...
Нещата от живота се повтарят,
но в ъгъла най-трудно се заспива...

Той точно затова си другарува
със виното от щанда до стената,
но виното клиентите купуват,
и той остава сам във тишината...

Единствената негова надежда,
е някой, някой ден да го открие -
клиентът, който странно го оглежда,
бутилка вино с него да изпие...

Но той е горд в хладилната витрина -
поетът е швейцарско, синьо сирене...
Не може всеки него да го има -
това му е съдбата...  Май завинаги.