Приказка за Бялото теленце и Оранжевата хипопотамка

Алексей Жидков 
превод - аз

Имало едно време едно Бяло теленце. То живеело недалеко от Рязан. В колхоза. Във фермата. С мама и татко. Татко му бил бик. А мама - крава. Те си живеели добре. Но Бялото теленце си имало една заветна мечта. Искало му се да похапва сочна зелена тревица. Но не къде да е, а в Париж. И не къде да е в Париж, а на Елисейските полета. И, разбира се, мама и тати не го пускали там. 

И ето, веднъж отишъл при тях животновъдът Фьодор Семьонович и казал: "Утре ще ви водя в месокомбината. Извинете." И си отишъл. 

 Първо всички заплакали. После пуснали Бялото теленце да се поразходи. А Бикът и Кравата започнали да мислят. Когато се намислили, извикали Бялото теленце и му казали: "Ние много те обичаме. И не искаме да направят шунка от теб. По-добре да те пуснем в Париж, на Елисейските полета. През живота си ние натрупахме цял милион рубли. Вземи тези парички за изпът. Но и ние не искаме да станем на пелмени. Затова, когато падне нощта, заедно с нас ще подпалиш нашия дом от четитите страни. И бягай в своя Париж. Там никой няма да те докосне. Там има свобода, равенство, братство. И Айфелова кула. Но преди да избягаш в Париж, дай половината парички на Фьодор Семьонович. Остави му ги на верандата. Да не мисли, че сме някакви гадове." Бикът и Кравата казали това на Бялото теленце и решили да поплачат още малко. А после помолили Бялото теленце да затвори вратата. От външната страна. 

Бялото теленце направило всичко, както му казали и отишло на гарата. Там си купило билет за влака Рязан-Париж и още вечерта гледало през прозореца на вагона бягащите руски гори и полета. 

...След няколко дни Бялото теленце било в Париж. И въпреки, че мечтата му най-накрая се изпълнила, краят на приказката още не е дошъл.

Денем Бялото теленце похапвало тревица на Елисейските полета и се любувало на Айфеловата кула, а късно вечер се разхождало из тихите парижки улички. Било му много хубаво. Но понякога, а после все по-често и по-често започнали да го връхлитат тъжни минути. То започнало да си спомня за мама Крава и татко Бик. А неотдавна даже си спомнило и за Фьодор Семьонович. Толкова тъжно му било. На самотните винаги им тъжно. 

Но веднъж, разхождайки се из тихите парижки улички, то излязло на крайбрежната на Сена и видяло във водата Оранжевата хипопотамка. Тя се цамбуркала, ловила дребните парижки рибки и ги хапвала. По малките, но изразителни очи на Оранжевата хипопотамка Бялото теленце разбрало, че нея също я нападат тъжни минути. Затова то ѝ казало: "Хайде да бъдем приятели!" "Хайде!" - казала тя и излязла от водата. 

 На следващия ден те вече заедно хрупкали сочната трева на Елисейските полета, а вечер се разхождали по тихите парижки улички. И от такова щастие Бялото теленце станало Най-бялото теленце на света, а Оранжевата хипопотамка - Най-оранжевата хипопотамка! 

Но свършило щастието и дошло нещастието. На четвъртия ден от тяхния съвместен живот Оранжевата хипоптамка спряла да ака. Тя никога преди това не била яла толкова сочна трева, както на Елисейските полета, затова получила преплитане на червата. Оранжевата хипопотамка посивявала не с дни, а с часове. А когато съвсем посивяла и паднала, Бялото теленце извикало Бърза помощ. 

Приели вече сивата Хипопотамка във Втора Градска Парижка болница. Там в този ден дежурен бил доктор Жан. Той я прегледал и казал на Бялото теленце: "Хипопотамката спешно се нуждае от операция. Но аз не мога да я направя, защото нямам специален нож за рязане на много големи кореми. Истината е, че такъв нож има Жълтия носорог. Но той живее много далеч. В Китай. В град Шанхай. Казал това доктор Жан и тръгнал по своите си лекарски работи. 

 А Бялото теленце не мислило дълго, побягнало - понеже пари за билет нямало - към Китай, към град Шанхай. Бягало дълго, но можело и по-дълго да бяга, ако от време на време не го качвали преминаващите превозни средства. 

В шанхай Бялото теленце намерило Жълтия носорог, разказал му за Хипопотамката и го помолило за специалния нож. Жълтия Носорог дал на теленцето не само ножът, но и пари за обратния път. "Обаче - казал той - може и да не успееш да стигнеш на време и сивата Хипопотамка вече никога да не стане Оранжева." Бялото теленце му благодарило от цялото си телешко сърце, поздравило го с настъпващата нова година и се отправило обратно на път.

Когато доктор Жан видял нашия герой, му казал, че съвсем навреме е донесъл специалния нож, защото утре вече можело да бъде късно. Докторът отишъл да се приготви за операцията, а Бялото теленце решило да се разходи по тихите парижки улички. Разхождало се то, разхождало се и случйно стигнало до същото място на Крайбрежната, където се срещнали с Оранжевата Хипоптамка за първи път. Тихичко течала водата, а в лъчите на залязващото слънце цамбуркали дребни парижки рибки. И решило Бялото теленце да усети това, което чувствала неговата приятелка, къпейки се в ласкавите води на Сена. То зажумило и със засилка скочило във водата. А после започнало да плува, да се цамбурка и даже да лови и похапва ситни парижки рибки. Къпало се час-два. После позвънило в болницата и разбрало, че операцията е преминала успешно. Отишло да си отдъхне на Елисейските полета. 

 А на сутринта Бялото теленце установило, че не може да ака и видяло в огледалото, че от бяло се превръща в сиво. То никога преди не било яло риба, още по-малко парижка, затова също получило преплитане на червата и също попаднало във Втора градска болница, когато там дежурил доктор Жан. След операцията теленцето го сложили в стаята, в която вече се намирала Хипоптамката. Стаята била много слънчева, със светлорозови стени, бели завески и сифон с газирана вода. А на креватчетата под белите завивки лежали Сивото теленце и Сивата Хипопотамка. Те бързо оздравявали и с всеки изминал ден Бялото теленце ставало все по-бяло, а Хипоптамката - все по-оранжева. След няколко дни ги изписали от болницата. Те излезли на залятите от слънце и изкъпани от дъжд чисти парижки тротоари, постояли, помислили и решили, че Бялото теленце ще хрупка сочна тревица на Елисейските полета, а Оранжевата Хипопотамка - ще се къпе и ще похапва дребни парижки рибки в река Сена. А вечер ще се срещат и заедно ще се разхождат из тихите парижки улички. 

"Така ще бъде по-добре." - казало Теленцето. 

"И ще акаме нормално" - съгласила се с него Хипопотамката. 

А специалния нож изпратили обратно в Китай, в град Шанхай, на Жълтия Носорог. Заедно с картичка, на която с големи букви било написано "БЛАГОДАРЯ!" Само че на китайски.