четвъртък, 10 март 2011 г.

74.

Време е да си ходя у дома.
Сигурно ще се връщам тук да си крия съкровищата. Не знам.

7 коментара:

Мария каза...

Леле :))) Супер новина ! :)))

Скоро копирах едно твое много хубаво стихотворение - http://www.facebook.com/mariya.vasileva#!/note.php?note_id=10150117993394201

и си спомних колко обичай всичко, което пускаш. и не само аз.

welcome back!

(и точно както другият блог ми беше любим, и този стана за отрицателно кратко време, без да знам, че зад двата стои 1 и същи човек!.

усмивки!

Мария каза...

Правилния линк- http://www.facebook.com/note.php?note_id=10150117993394201

neve каза...

Хахах!
Знаех си аз, че съм една очарователна личност! Когато не съм разочарователна, де :))
Ама знаеш ли колко много ме зарадва сега. Хиля се като ряпа и будя подозрения в колегите :D

C.O. каза...

И сега този блог ще го зарежеш, така ли? Ех, ужасен живот!

:Р

caribiana каза...

неее, ще идвам тука да си заравям съкровищата. И изгорелите светулки. Малко кофти, че ще трябва да скачам от профил в профил, ама карай. Сега ме мързи да го направя обаче.

Нел каза...

Толкова се радвам, че се увличаш по руски песнички (слън)
Поздравче: http://www.youtube.com/watch?v=Nl5s_qWPC7M (:

caribiana каза...

ами :) Летата от детството ми са преминали сред много и прекрасни руски хора, израснала съм с руска музика /баща ми и китарата му/ и просто самият език /това сигурно за безброен път го казвам/ е създаден да се пише поезия на него.
Мерси за песничката, Нел :) Ето и за теб
http://www.youtube.com/watch?v=UZ9ac7vb8-E